Ако за централата може да се каже, че е сърцето на охранителната система, то за датчиците може да се каже, че са очите и ушите й. Правилния подбор на типа датчици, и мястото на монтаж определят в най-голяма степен нивото на сигурност, което системата осигурява.
Има няколко основни видове датчици, от които най-важните са:
Обемни (инфрачервени) датчици за движение.
Това са датчиците, които се използват най-често. Служат за засичане на движещи се в обхвата им обекти. Най-разпространенените обемни датчици имат обхват около 10 метра и ъгъл на засичане около 180°. Обикновенно се монтират в някой от горните ъгли на помещението, което трябва да се охранява. Има две техни особености, които трябва да се имат предвид:
1) стъклените прегради са непрозрачни за тях;
2) те засичат всякакъв вид движение, така че освен на движещ се човек ще реагират и на кучето или котката, които се намират в помещението, което охраняват и дори на перде разклатено от вятъра.
Таванни датчици - това са обемни датчици, които се монтират на тавана. Желателно е монтажа да е на растояние 2,60 м до 5 м от готов под.
Микровълнови датчици -
Бариери -.......
Магнитни датчици - тези датчици се монтират на врати или прозорци и задействат при отварянето им.
Състоят се от две части - подвижна и неподвижна.
Подвижната се монтира на вратата или прозореца, а неподвижната на рамката.
Датчици за счупено стъкло - тези датчици следят звуковия фон в помещението, и реагират единствено само на специфичния звук който се получава при счупване на стъкло.